Програма ЗОВ обхваща нови ромски деца в Монтана

2018-10-09

      Общо 26 са новозаписаните момичета и момчета в Детска градина № 8 „Пролет” в монтанския квартал „Кошарник”. Просторната и модерна сграда на детското заведение бе построена по проекта „Комплексен подход за ромско включване в Община Монтана”. Във филиала с. Габровница са постъпили 42 нови деца, като 9 от тях са от съседното село Вирове. Само двама са новите възпитаници на филиала в с. Безденица.

      Детска градина № 5 „Дъга“ в Монтана е посещавана от 7 нови деца от ромски произход. Със 7 е намалял броят на пътуващите от кв. „Кошарник” деца, които се обучават в тази детска градина. Сега те са общо 15. „Каквито и мерки да предприемахме, за да задържим децата, след като условията, които предлагаме са толкова добри, колкото и в ДГ № 8 в същия квартал, родителите предпочитат децата да посещават нова детска градина без да пътуват с автобус, което не е комфортно особено през студените месеци”, споделя директорката Иванка Христова. Тя допълва, че в групите за допълнителна работа са обхванати 5 деца на възраст 3- 4 г. При 5- и 6-годишните в заниманията са включени 14 деца. Допълнителните занятия за компенсиране на пропуски в знанията по български език са поверени на педагог със солиден опит в работата си с мултиетнически групи.

      Нови ученици се присъединяват към класовете и групите по интереси към Програма ЗОВ – Монтана. И през тази учебна година по проекта работят четири групи в Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”- с. Габровница. 8 нови ученици се присъединиха към заниманията по български език и литература трети клас. Допълващото обучение при Даниела Маринова компенсира пропуските на децата в овладяването на българския език. Впечатлени от постиженията на връстниците си, още 19 деца от ромски произход се включиха в трите групи за дейности по интереси. Извънкласните занимания са по изобразително изкуство, художествено слово и танцов състав. Учениците представят изложби и участват с изпълнения на празници и фестивали.

        Учениците в Габровница рядко и то само по много съществени причини отсъстват от занятията на групите, уверява директорката Бисерка Фильова. Тя смята, че освен интересните дейности, различни от тези в редовните часове на училището, и работата на образователния медиатор допринася за редовното присъствие на децата.

     Двама са новите второкласници в най-старото училище в Монтана - Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, което също е партньор по Програма ЗОВ. Освен с професионализма на преподавателите, ,задържа в класните стаи възпитаниците си с привлекателна среда. „Малката сграда на основното училище е ремонтирана това лято. Класните стаи и коридорите са изцяло променени. Във всяка стая вече има мултимедия, а в цялото училище и интернет. Учителите и учениците ще могат да се възползват и от електронните учебници. Нашето училище е единственото в града, в което звънеца за начало и край на часа бие с музика, подбрана от учениците”, казва Елена Неделкова, която има опит в работата с ромски деца. Двете с Димитрана Илиева провеждат допълнителните часове. „Учениците от трети  и  четвърти клас са с почти еднакви възможности и съответно пропуски, което улеснява работата. Усилията бяха насочени към подобряване на четивната техника , правописа и краснописа. Бяха закупени и три помагала „Четене с разбиране”, „Сборник задачи” и „Голямата ваканция”. Те улесняваха работата, защото в тях има достатъчно задачи, които да комплексират пропуските на учениците.

       По-големи трудности срещат третокласниците в обучението по математика. „Не всички владеят таблицата за умножение, бъркат реда на действие  в числови изрази, не решават текстови задачи, но пропуските до голяма степен бяха преодолени”, споделят учителките.

        Според Неделкова осемте ученици в първи клас не покриват стандартите на държавните образователни изисквани. Всичките ученици имат пропуски със знанията си за българската азбука. Заниманията бяха насочени към това децата да научат за първо време азбуката, за да можем да продължим да взимаме нов материал, които децата на усвоят. „Радостно е, че децата работят с желание, проявяват стремеж към преодоляване на пропуските и посещават редовно заниманията. Това е предпоставка за още по-добри резултати постигане на целите, които сме си поставили”, споделят учителките.

         Усилията на учителите и медиаторите, работещи по Програма ЗОВ, са насочени и към повишаване на родителския капацитет и мотивацията на родителите да осигуряват редовното присъствие на децата си в занималните и класните стаи.

         Директорката на ДГ № 5 „Дъга” Иванка Христова е откровена, че при тях тези усилия все още не дават очакваните резултати. „За съжаление само около 30 % от всички ромски родители посещават общите родителски срещи. При индивидуалните разговори с тях се чувства липсата на самочувствие, което е типично и за децата им. При общи празници на групата или на градината ромските родители са доволни и горди от представянето на техните деца и за момента по-общителни с учителите”, споделя Христова. „Родителите от кв. „Кошарник” също са гости на открити педагогически ситуации, на тържества и моменти за съвместна работа на родители – деца. Те майсторят заедно сурвачки за Коледа и мартеници за 1 март, а на празници се организират съвместни дейности,” разказва директорката  на ДГ № 8 „Пролет” Емилия Коцева. Аналогична тенденция забелязва и Бисерка Фильова от основното училище в Габровница: „Родителите, които пропускат родителски срещи, с удоволствие посещават и участват в дейностите по проекта и в изявите, подготвени от децата в групите.”

      Очевидно тези празници са не само повод децата да се изявят, но и подходяща форма да бъдат привлечени родителите и възможност за разговори с тях по всички актуални теми и обсъждане на всички  проблеми, чието разрешаване трябва да бъде обща грижа.

Последни новини в тази категория

ЗОВ достигна до хиляди деца и млади семейства: обобщени резултати

2019-08-14

В работата си в шестте района Програма ЗОВ (Здраве и образование за всички) обхвана хиляди деца, млади жени и семейства.

Цифрите са красноречиви за резултатите от четиригодишната работа на ЗОВ-екипите по места: Шумен, Пловдив, Монтана, Бургас, Сливен и Русе (2015-2018 г.) Вижте тук общи резултати.
 

ОБРАЗОВАНИЕ

Деца от 3 до 6 г. в детски градини, участващи в новосъздадени групи по Програма ЗОВ деца, включително групи по български език - 2 915

Ученици 1-4 клас, участващи в образователни дейности в новосъздадени групи по ЗОВ, включително групи по български език - 2 113

Деца и родители), участвали в културни и спортни събития - 13 796

Деца 3-10 г. , участващи в извънкласни дейности (за ученици, ученици и родители, летни училища, екскурзии, музеи) - 8 691

Родители, участващи в срещи и консултации посветени на образованието на децата им - 10 276

Конкретни резултати: Бургас, Шумен, Пловдив, Монтана, Сливен и Русе.

 

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Общи медицински прегледи (на общопрактикуващите лекари и педиатри) и скрининги - 18 253

Специализирани медицински прегледи, включително гинекологични прегледи - 5 218

Медицински изследвания - включително ХИВ, сифилис, PAP – цитонамазки, кръвни тестове за кучешки тения -        2 627

Здравни консултации (здравни медиатори) - 15 012

Поставени вътрематочни спирали  - 604

Обхванати в информационни кампании и събития, групи за здравна подкрепа на жени и младежи - 19 665

Конкретни резултати: Бургас, Шумен, Пловдив, Монтана, Сливен и Русе.

По Програма ЗОВ бяха построени/обновени 28 училища, детски градини и здравни кабинети; обучени бяха 48 здравни и образователни медиатори, както и 700 педагози и медиатори.

Вижте още резултати от работата по ЗОВ в презентацията на Звеното за управлението на проекта.

Виж повече

Програма ЗОВ: уроци и препоръки

2019-08-11

Интегрираният модел, използван от Програма ЗОВ, се доказа като успешен и работещ за социалното включване на роми и други уязвими групи. Прилаган в шестте района на Програмата – Русе, Пловдив, Бургас, Шумен, Монтана и Сливен, той може да доведе до реални резултати и в други райони на страната.

Параметрите на този интегриран модел са:

  • Интегрирани мерки - в една и съща общност;
  • Големи градски ромски общности и малки населени места - директен и адекватен достъп;
  • Устойчивостта е планирана още при дизайна на програмите;
  • Промяна на национални политики - релевантност и застъпничество;
  • Подкрепящ мониторинг и изграждане на капацитет;
  • Развитие и укрепване на партньорствата; подобрени включващи мерки.
     

Въз основа на работата си на национално и местно ниво Програма ЗОВ извлече специфични уроци:

Национално ниво

  • Интегрираните мерки - да включват образование, здраве, заетост, жилища и инфраструктура;
  • Нужно е по-добро междуведомствено сътрудничество при планиране и изпълнение на интегрирани програми;
  • Необходимост от национално финансиране на Програмите за уязвими групи, за да не се разчита единствено на външно финансиране;
  • Администрирането на проекти да не е единствено контрол. Необходима е подкрепяща супервизия;
  • Нужда от насърчаване провеждането на системно здравно образование в училище;
  • Оперативна програма Здравеопазване и по-адекватно финансиране на националните програми в тази област => по добра устойчивост.
     

Вижте препоръките на местно ниво в презентацията на екипа на Програма ЗОВ, представен на заключителната й конференция.

Използвайки успеха на подхода и резултатите от ЗОВ, независими експерти правят подобни препоръки за работата по социалното включване на роми и други уязвими групи.
Вижте обобщение на Ива Бонева, част от екипа на швейцарските оценители, в презентация, направена през юли 2019:
 

  • Продължаване работата с общини, с целенасочени/прагматични интервенции  за социално включване.
  • Включване на ромите/уязвимите групи в разработването и изпълнението на проекти.
  • Не само достъп до образование и здравеопазване, но и до качествени такива. Поддържане на този труден баланс с различни мерки.
  • Планиране на дейности, намаляващи риска за ефективността и устойчивостта.
  • Да се осигурят необходимите ресурси на ЗУП и ситуирането им на централно място в администрацията.
  • Укрепване на инструментите за мониторинг и оценка и прилагане на теорията на промяната.
  • Планиране  и навременно стартиране на инфраструктурни дейности. Изискване на временни решения за предоставяне на услуги, докато инфраструктурата не бъде въведена в експлоатация.

 

Вижте тук и още една презентация с оценки и препоръки за устойчивост: Дочо Михайлов, консултант по ЗОВ.

Виж повече