В работата си в шестте района Програма ЗОВ (Здраве и образование за всички) обхвана хиляди деца, млади жени и семейства.

Цифрите са красноречиви за резултатите от четиригодишната работа на ЗОВ-екипите по места: Шумен, Пловдив, Монтана, Бургас, Сливен и Русе (2015-2018 г.) Вижте тук общи резултати.
 

ОБРАЗОВАНИЕ

Деца от 3 до 6 г. в детски градини, участващи в новосъздадени групи по Програма ЗОВ деца, включително групи по български език - 2 915

Ученици 1-4 клас, участващи в образователни дейности в новосъздадени групи по ЗОВ, включително групи по български език - 2 113

Деца и родители), участвали в културни и спортни събития - 13 796

Деца 3-10 г. , участващи в извънкласни дейности (за ученици, ученици и родители, летни училища, екскурзии, музеи) - 8 691

Родители, участващи в срещи и консултации посветени на образованието на децата им - 10 276

Конкретни резултати: Бургас, Шумен, Пловдив, Монтана, Сливен и Русе.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Общи медицински прегледи (на общопрактикуващите лекари и педиатри) и скрининги - 18 253

Специализирани медицински прегледи, включително гинекологични прегледи - 5 218

Медицински изследвания - включително ХИВ, сифилис, PAP – цитонамазки, кръвни тестове за кучешки тения -        2 627

Здравни консултации (здравни медиатори) - 15 012

Поставени вътрематочни спирали  - 604

Обхванати в информационни кампании и събития, групи за здравна подкрепа на жени и младежи - 19 665

Конкретни резултати: Бургас, Шумен, Пловдив, Монтана, Сливен и Русе.

По Програма ЗОВ бяха построени/обновени 28 училища, детски градини и здравни кабинети; обучени бяха 48 здравни и образователни медиатори, както и 700 педагози и медиатори.

Вижте още резултати от работата по ЗОВ в презентацията на Звеното за управлението на проекта.

Интегрираният модел, използван от Програма ЗОВ, се доказа като успешен и работещ за социалното включване на роми и други уязвими групи. Прилаган в шестте района на Програмата – Русе, Пловдив, Бургас, Шумен, Монтана и Сливен, той може да доведе до реални резултати и в други райони на страната.

Параметрите на този интегриран модел са:

• Интегрирани мерки - в една и съща общност;
• Големи градски ромски общности и малки населени места - директен и адекватен достъп;
• Устойчивостта е планирана още при дизайна на програмите;
• Промяна на национални политики - релевантност и застъпничество;
• Подкрепящ мониторинг и изграждане на капацитет;
• Развитие и укрепване на партньорствата; подобрени включващи мерки.
   

Въз основа на работата си на национално и местно ниво Програма ЗОВ извлече специфични уроци:

Национално ниво

• Интегрираните мерки - да включват образование, здраве, заетост, жилища и инфраструктура;
• Нужно е по-добро междуведомствено сътрудничество при планиране и изпълнение на интегрирани програми;
• Необходимост от национално финансиране на Програмите за уязвими групи, за да не се разчита единствено на външно финансиране;
• Администрирането на проекти да не е единствено контрол. Необходима е подкрепяща супервизия;
• Нужда от насърчаване провеждането на системно здравно образование в училище;
• Оперативна програма Здравеопазване и по-адекватно финансиране на националните програми в тази област => по добра устойчивост.
   

Вижте препоръките на местно ниво в презентацията на екипа на Програма ЗОВ, представен на заключителната й конференция.

Използвайки успеха на подхода и резултатите от ЗОВ, независими експерти правят подобни препоръки за работата по социалното включване на роми и други уязвими групи.
Вижте обобщение на Ива Бонева, част от екипа на швейцарските оценители, в презентация, направена през юли 2019:
 

• Продължаване работата с общини, с целенасочени/прагматични интервенции  за социално включване.
• Включване на ромите/уязвимите групи в разработването и изпълнението на проекти.
• Не само достъп до образование и здравеопазване, но и до качествени такива. Поддържане на този труден баланс с различни мерки.
• Планиране на дейности, намаляващи риска за ефективността и устойчивостта.
• Да се осигурят необходимите ресурси на ЗУП и ситуирането им на централно място в администрацията.
• Укрепване на инструментите за мониторинг и оценка и прилагане на теорията на промяната.
• Планиране  и навременно стартиране на инфраструктурни дейности. Изискване на временни решения за предоставяне на услуги, докато инфраструктурата не бъде въведена в експлоатация.

Вижте тук и още една презентация с оценки и препоръки за устойчивост: Дочо Михайлов, консултант по ЗОВ.