2017-02-28
Форумът "Успешни практики и модели за интеграция на ромите", организиран в София на 27 февруари, събра представители на правителството, Европейската комисия, Световната банка, страните-донори, представители на осем посолства, на управляващите органи на ключовите програми, имащи отношение към ромската интеграция, както и неправителствени организации. Форумът бе организиран от Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и Институт "Отворено общество".
„Работещите практики в областта на ромското включване трябва да бъдат използвани в бъдеще, защото интеграцията е една от стъпките за превръщане на Европейския съюз в успешно обединение с общи цели“, заяви в приветствието си вицепремиерът Малина Крумова. Тя даде и редица примери за успешни проекти, сред които и такива, в които интеграцията не е директна цел. Такъв е проектът на БЧК за предоставяне на услуги в домашна среда на възрастни хора и изпълняван в четири български общини с финансиране от Българо-швейцарската програма за сътрудничество: 25 процента от получателите на услугите са от ромски произход, а 20 на сто от служителите, които предоставят социални услуги, също са от ромски произход.
Форумът бе приветстван също от вицепремиера и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси Илко Семерджиев, от посланика на Холандия и съпредседател на Посланическата група за ромско включване Том ван Оорсхот, Ролан Питон – ръководител на Швейцарския офис за сътрудничество в България, Лора Лалова, експерт по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм в Посолството на Кралство Норвегия в Букурещ, както и от Сандрин дьо Бьогном, ръководител на отдел за България, Румъния и Малта в Главна дирекция „Заетост“ на Европейската комисия.
Успешните практики
В двете сесии на форума бяха представени успешни практики, които имат тенденцията да се превърнат в цялостни модели за интеграция в една или повече тематични области. Общо за тях би било изискването да са доказали своята успешност и чрез независима оценка, както и да е налице липса на финансиране от европейските фондове или държавния бюджет за тяхното разширяване и прилагане в национален мащаб. Успешните практики и модели бяха представени не от донорите, а от крайните ползватели или от участници в изпълнението им. Вижте тук презентациите им
Перспективите през новия програмен период
От управляващите органи на оперативните програми „Развитие на човешките ресурси”, „Наука и образование за интелигентен растеж” и „Региони в растеж” представиха планираните от тях интеграциионни операции. Даниела Димитрова от Посолството на Конфедерация Швейцария запозна участниците с подхода и изпълняваните в момента дейности на Програма ЗОВ (Здраве и образование за всички) за социално включване на роми и други уязвими групи, финансирана от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Заместник-кметът на Община Тунджа и представител на НСОРБ Станчо Ставрев говори за необходимостта от „твърди мерки” (благоустройство, социални жилища и др.) и в селските общини, както и за необходимостта от създаването на фонд, чрез който общините да облекчават достъпа до предучилищно образование.
На 9 декември 2016 г. България подписа меморандуми за за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и изпълнението на Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г. Меморандумите и по двата механизма поставят един от акцентите върху подкрепа на политиките за интеграция на ромите. В следващите шест месеца ресорните министерства и заинтересовани страни от България и страните-донори трябва да изготвят идейни концепции за всяка от одобрените програми. На заключителната сесия на форума, вицепремиерът Малина Крумова изиска от операторите по четирите програми по Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия Финансов мехавизъм, в които ромската интеграция е приоритет, да привлекат работещите ромски организации в подготовката на програмите.
Повече информация на сайта на „Амалипе“: тук
2019-06-27
Опитът от изпълнението на Програма ЗОВ показва, че интегрираните здравни, образователни и социални услуги дават изключително добри резултати, когато са прилагани ефективно и са точно адресирани спрямо конкретните нужди на населението на дадена община. Това е оценката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, която той направи на заключителната конференция на Програмата на 25 юни 2019 в София.
В приветствието си към участниците в заключителното събитието посланикът на Швейцария Мюриел Берсе Коен отбеляза отличното сътрудничество между институции и общини. Тя припомни, че Програма ЗОВ е дала началото на промяната на важни политики за образование и здравеопазване. Като следваща стъпка тя подчерта нуждата от устойчивост и да се работи активно с родителите, които да виждат смисъл и нужда от образованието на децата си.
В дискусиите участваха заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева и заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, представители на министерските работни групи от Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването.
Усилията на Програма ЗОВ са насочени към деца и млади семейства от уязвими групи в Пловдив, Русе, Бургас, Монтана, Сливен и Шумен, които живеят крайно бедно в затворени и изолирани общности. От българска страна основен партньор по Програмата е Министерството на труда и социалната политика, като участват още министерствата на здравеопазването и образованието и науката. Общата стойност на Програма ЗОВ е 8 088 500 швейцарски франка, като швейцарският принос е 6 920 000, а съфинансирането от трите министерства е 15%.
Успешно бяха изпълнени шест интегрирани проекта с общо 30 партньори - училища, детски градини, здравни центрове, НПО и др. ЗОВ утвърди следните стратегически принципи на работа : паралелни дейности в областта на образованието, здравеопазването, културата и инфраструктурата за една и съща уязвима общност, и работа през централните и местните институции, като те остават основните стълбове на политики и услуги за уязвими и носят основната отговорност за подобряване на благосъстоянието на тези граждани.
Накратко резултатите от Програма ЗОВ:
* 28 построени/обновени училища, детски градини и здравни кабинети;
48 обучени здравни и образователни медиатори;
* 700 обучени педагози и медиатори;
* 5 028 деца от 3-10 г. в нови групи и допълнителни занимания по български език;
* 10 276 родители, участвали в консултации и срещи за мотивация (образователна медиация);
* 13 796 деца и родители, участвали в културни и спортни събития;
* 23 471 ОПЛ, педиатрични, гинекологични прегледи и скрининги;
* 19 665 бенефициенти на кампании и събития, групи за поддръжка;
* 15 012 индивидуални информционни здравни консултации и срещи (здравна медиация)
Вижте още резултати в презентацията на екипа по управлението на ЗОВ.
Важен акцент в дискусиите бяха научените уроци и устойчивостта на Програмата. Ето част от отправените препоръки в оценката на програмата:
* Продължаване на работата в партньорства, като общините остават главната отправна точка с конкретни и прагматични интервенции за социално включване, базирани на реални и точни данни по места;
* Използване на подход на работа от Звеното за управление на програмата, който подкрепя и гради капацитета на всички партньори, а не само контролира и „наказва“ за направени грешки; фокус върху интегрирания подход, където образование и здравеопазване съжителстват, с възможност за включване и на заетост; продължаване на реформите на ниво политики;
* Прецизно планиране на дейности, намаляващи риска за осигуряване на ефективност и устойчивост;
* Последователно включване на ромите в разработването и изпълнението на проекти.
Общо бе виждането, че благодарение на съвместната работа с държавните институции и местните власти повечето от дейностите са вече устойчиви с подкрепата на държавни делегирани бюджети, насочени към общините. Много от другите дейности ще бъдат подкрепени от национални програми, европейски оперативни социални и образователни програми след 2020 година, както и чрез Норвежкия финансов механизъм.
Вижте тук всички презентации
Видео клипове от конференцията: едно, две, три
2019-05-31
Бъдещите първокласници от Детска градина “Лилия” в пловдивския квартал Столипиново изнесоха красиво тържество по случай своя последен ден в детската градина. Те бяха изпратени с много обич от преподаватели, родители и приятели. Децата танцуваха и пяха, облечени с костюми, специално изработени от детската градина от техните учителки.
В края на тържеството Севджан Моллабекир, ръководител на проекта на Програма ЗОВ в Пловдив, и Стефка Симеонова, образователен експерт по проекта, раздадоха на децата ранички с логото на програмата. Този красив и полезен подарък зарадва много бъдещите първокласници и те споделиха, че вече нямат търпение да тръгнат на училище.
ДГ „Лилия“ е разположена в центъра на Столипиново и 100% от децата, които се обучават там са от ромската общност. Главното предизвикателство в работата на педагозите е свързано със слабото владеене на български език от населението на квартала. Ето защо голяма част от дейностите по програма ЗОВ в Столипиново бяха насочени към допълнително изучаване на български език. Чрез използване на различни иновативни методи за работа като ролеви игри, участие в драматизации по приказки, декламации, викторини и др., децата имаха възможност да обогатят своята реч. В тази връзка със средства по проекта бяха закупени и различни образователни материали - игри, детски книжки и учебни пособия.
В рамките на проекта бяха организирани и разнообразни художествени изпълнителски дейности. Децата бяха стимулирани да изявяват своите актьорски умения, тъй като по този начин те се научават активно да използват езика в различни ситуации, доста сходни в тези в реалния живот.
